КНИГА ЗА КАЧЕСТВАТА (ПЪРВА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ)

Автор: Епископ Симеон

Аве Мария /Духът Божествен/

1. Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е РАЗЛИЧАВАНЕ.
2. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" -
отговори той. "Взира се онзи, който има чисти Очи. И тъй, братя, пазете чистотата на Очите си. Пазете очите на Сърцето си от Кал, Прах и Сенки. Пазете ги от Мрежа, Вихър и Отражения."
3. Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята Мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!"
4. И рече тогава Пазителят на Скрижалите: "Калта е видимото, Прахът е създаденото отвън, Сенките са
създаденото отвътре." "Мрежата е изкушението, Вихърът е Грехът, Отраженията са формите на долните области. А Сърцето да стои над всички Области."
5. "Ние чухме Господаря на смокиновото дърво и получихме откровение от Пазителя на скрижалите. Бяхме тринадесет души. Сега сме седмина. Защото другите погинаха. Пазете се от погиване, братя мои!"
6. Лесно е да кажеш: "Търси Пътя"! Мъчно е да укажеш Пътя.
7. Лесно е да изречеш: "Прави това и онова". Мъчно е да помогнеш.
8. Първото ми слово, братя мои: "Ако не помогнете, не ще ви помогнат."
"Растете като помагате на другите, оплодявайте жената във вас, синове на Неплодието.
Множете се в излияния на Милостта и разливане на Благодат!"
9. Не се излага Пътя в имена и догми. Не е спасила догмата никого още.
10. Не търсете правила и не възхвалявайте продавачите на норми. Лесно се говори, мъчно се пояснява.
11. Aз излагам само как се върви, вие сами знаете къде.
12. Само два стадия има: Този, що търси Пътя и този, що живее Пътя.
Единият се казва Послушник, а другият – Ученик на Пътя. Единият слуша, а другият – изпълнява.
13. Но слушане без изпълнение е мъртво. И изпълнение, неподчинено на Слушане, не дава плод.


СТАДИЙ НА ПОСЛУШАНИЕТО

14. За да минеш първото голямо стъпало, трябва да се научиш да слушаш Вътрешния си Глас, да намериш
Себе си.
15. Вътрешният Глас винаги говори, защото е един за всички.
16. Затова трябва да изчистиш онова, което пречи на внимателния ученик да слуша Вътрешния Глас.
17. Щом премахнеш онова, което пречи, тогава Гласът стига до Вътрешните уши. И Неговите звуци са
чаровни.
18. Премахни звуците, които идват отвън, за да чуеш Вътрешното.
19. Премахни влиянията (лъчите), идващи от телесното и предметното, за да видиш Светлия вид
на Безплътното, което има за предмет само Вечната Неръкотворна Светлина.
20. Измамните звуци и лъчи (влияния) са от Сатан, който е баща на формите и архонт на всичко създадено
земно. Те се преграждат с отричане от света и славата му, с отричане един път
завинаги от тях.
21. Послушникът трябва да преодолее Сатан и тогава последният ще му се покори и ще му служи. Първата победа над Сатан става, като се победят Стъпките му. Те се наричат на наш език Желание.
22. Учи се да познаваш широките пътища на човешкото страдание и ти ще разбереш, че страданията се
раждат от Желанието. Страдаме, когато желаем и не постигаме желанoто. Страдаме, защото не знаем какво желаем.
23. А откажем ли се да желаем, не страдаме вече.
24. Страданието ражда нови желания, а желанията раждат връзки. Връзките отдалечават крайния миг на
нашето освобождение.


Прочети още:


http://bg-reiki.com/wp-content/uploads/2012/02/%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ

Н. Йонков-Владикин

ИСТОРИЯ  НА  ДРЕВНИТЕ  ТРАКИ

ОТ НОВОКАМЕННИЯ ПЕРИОД ДО ЦАР БОРИС

(Начало 8000 години преди Христа)

Наченки и растеж на арийската цивилизация.

Том І

Нашият народ така е един от най-старите народи на света;
той не е пришълец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят
противното, са с ограничени познания по тая обширна материя.
 Читатели, следейки изследванията ни, сами ще се убедите
в това. Ние даваме подтик на славянските народи да си напишат
правилна история. Осветляваме тъмните страни за произхода
и разселението на бялото племе, произхода на санскрита, на не
 говите наречия, единния произход на религиозните теории от
Япония до Англия, факт, който ни показва, че един народ учи и
цивилизова народите чрез разселване и завоевания.
Ние се пазихме от шовинизма, стояхме все по-близо до науката,
имахме гордата амбиция да служим само на истината.
Вярно е, че материалите ни са събрани и разработени от
чужди учени, ние само сме ги използвали, обаче прочитането
тракийските и етрурските надписи, разкриването езика на тия
народи, велики и славни, както и новата теория за произхода и
растежа на арийската цивилизация, съставляват изключително
дело и са чест на младата българска наука.

Прочетете повече от линка:

http://imadrugpat.org/books/traki.pd

За държавността и народното (НЕ)доверие

"Българите са били лъгани и са лъгани винаги, когато търсят избавлението навън – било в чужда държавност, било в какви ли не форми на държавно устройство (пак привнесени отвън). Божието Провидение и Промисъл винаги разваля илюзиите на уповаващите на привременното, било на човеци, било на партия, било на държавни институции или обществени организации … Богът, който обитава Свещената ни Земя и Род, ще събори идолите на чуждопоклонниците, независимо дали упованието им е в Русия, САЩ, Европейския Съюз или други съседни държави… "

Недоверието на българите към държавните институции, не е само настоящ феномен, като продукт на повсеместната корупция в обществото ни. То винаги е било (и е) в резултат крушението на ценностите и доверието между самите българи. Така, че когато боледува държавата, всъщност раната е в Тялото на самия народ. Там и трябва първо да дойде изцелението. Но недоверието към държавниците има по- дълбоки основания от тези, които постоянно се изброяват в публичното пространство. Преди всичко то се корени в духовното наследство и опит през цялата свещена история на нашия богоизбран род и народ, където Бог прорязва разделителна линия между външната държавност и ред, и вътрешното Царство на Духа Божий, който се е движил и се движи в Свещеното пространство на българина, на неговия дом, семейство, род и народ…
Българите са били лъгани и са лъгани винаги, когато търсят избавлението навън – било в чужда държавност, било в какви ли не форми на държавно устройство (пак привнесени отвън). Божието Провидение и Промисъл винаги разваля илюзиите на уповаващите на привременното, било на човеци, било на партия, било на държавни институции или обществени организации … Богът, който обитава Свещената ни Земя и Род, ще събори идолите на чуждопоклонниците, независимо дали упованието им е в Русия, САЩ, Европейския Съюз или други съседни държави…
Господарят на Живота НЕ обитава в държавата, в нея няма Живот. Функцията й от Бога е да регулира и защитава живота (чрез законов ред), но не може да го поражда.Тя може да създава закони с права и задължения за отделния гражданин, може да защитава и служи на семейството и потомството му, но не го създава… Полезната й задача поставена от Бога, е да възпира злото като наказва и ограничава злотворците, които заплашват и вредят на Живота, да прилага насилие спрямо насилниците, които нарушават правата и ограничават свободата на другите… Но държавата не може да изпълни нито личните, нито семейните, нито народните цели и задачи, защото те се изпълняват, изпълват, от Самия Живот, Който тече в недрата на рода и народа, чийто извор е неговия Началник(Начинател). Тя не е Бог, затова няма и не може да има отговорите за бъдещето на нацията ни. Затова биха били смешни, ако не са толкова заблудителни за мнозина, девизи от типа: „да си върнем държавата“. Кои да си я върнат? Нали около нея винаги гравитират тези, които искат да я ползват за инструмент за лично облагодетелстване и в интерес на своите приближени, което е винаги за сметка на другите заинтересовани, които също се стремят да се домогнат до нейните ресурси… Използването на такива популистки лозунги винаги е манипулацията на тези, които всъщност се борят за хранилката на властта. По това ще ги разпознавате. Всички пропагандиращи промяната на държавната власт с обяснението, че тя е отговорна за всички несгоди и злострадание на народа, но също и източника на неговото бъдещо благоденствие (ако те са на власт), помнете, тези демагози винаги лъжат – или другите, или себе си, защото след като се доберат до нея не могат да устоят на изкушенията й( Спомнете си тези, които в следосвобожденска България „осребряват“ чрез държавни постове своето участие в революционните борби). Но много по-лошо е ( и по-често), когато такива лозунгари са просто агенти на чужди държави и тяхната геополитическа игра…
За разлика от гореспоменатите политикани, хората, които Бог издига, се стремят да култивират и облагородят самосъзнанието на българския народ, да го върнат към неговите духовни корени и да му посочат пътя към вида дълговечни плодове, заради които го е посадил в тази свещена земя Твореца. Защото само промяната средата на общуване, взаимотношения и взаимодействие на българите чрез завръщане в Свещеното пространство на Духа, ще има за последствие и друго съдържание и на държавността според нейното истинско призвание. Единствено от такава одухотворена среда произлизат достойните държавници, закърмени с нейните духовни ценности, за да могат да останат верни и под натиска на съблазните на властта.
Единствената власт, която не поробва, а напротив освобождава, е управлението на Духа–Царството на Бога вътре в нас. В тази Държава на Духа Божий, няма насилие на човек над човека, защото сам Бог управлява чрез Духа си, и Неговия Ред се осъществява чрез духовните средства на Правдата. Тя вирее всред всякаква форма на външна държавност, и устоите й са непоклатими по време на всякакви превратности. Чрез това Царство на Правдата съществуващо в недрата на народа ни, винаги избран остатък е оцелявал и предавал духовното ни наследство на потомците нататък през вековете, за да възкръсва като феникс в избраните от всяко поколение. Затова, както казахме в началото, дълбоко у българите е вложено това недоверие и негативизъм към всякаква форма на външната – чужда на народа, държавна власт, но кога и в кого ще се събуди копнежа към духовното Царство, онаследен от светите ни предци…?
В духовната криза в която дълбоко е навлязло нашето общество, ще се явят достойните синове и дъщери на Духовната ни Родина и Свещеното ни Отечество, които са българи не само по плът, но и по Дух, затова могат да се нарекат богари – богоизбран род и народ.

         Цветан Гайд

Ново парче от пъзела на древен епос открито в Ирак

Епосът за Гилгамеш е дълга вавилонска поема от второто хилядолетие преди Христа, съхранена в поне две версии върху глинени плочки на клинопис. Тя разказва още по-древната легенда за царя на шумерския град Урук, дружбата му с героя Енкиду, подвизите им и неуспешния опит на владетеля да постигне безсмъртие след гибелта на приятеля си. Историята е много по-стара от „Илиада“ и е може би от същия период като самите индийски Веди.

В последните месеци на 2015-а епосът за Гилгамеш изненадващо бе разширен. Музеят в Сюлеймания в Иракски Кюрдистан наскоро обяви, че е открил двадесет нови реда от вавилонската версия на тази поема за богове, смъртни и чудовища, пише онлайн изданието Open Culture. Поемата е частично запазена в множество фрагменти, датиращи от ХVІІІ столетие пр. Хр. и винаги е съществувала вероятността да бъдат открити още дялове от нея. Версията, която познаваме – ниневийският вариант, открит през 1853 г. – не се е променяла много в последните десетилетия. Текстът винаги си е бил относително стабилен, поне до падането на Багдад в американски ръце през 2003-а и последвалия хаос, който освен всичко друго позволи и на нови фрагменти да излязат на бял свят.
Докато терористичната групировка ДАЕШ унищожава предислямското наследство на Месопотамия, която е една от люлките на човешката цивилизация, кюрдската автономия в Северен Ирак защитава оцелелите следи от дълбокото минало. Музеят в Сюлеймания поддържа политика на сътрудничество с местни иманяри. Археолозите буквално плащат на въоръжени отряди, които възпрепятстват рушенето, разпиляването и износа на културни ценности от областта. За всеки ценен предмет, донесен в музея, учените плащат поисканата цена и не задават въпроси.
Глинената табличка е придобита от музея в края на 2011 г. като част от колекция от почти деветдесет глинени къса, продадени от анонимно лице. Проф. Фарук ал-Рауи изследва сбирката, докато продавачът се пазари с музейния служител Абдулла Хашим. Когато ал-Рауи вижда конкретната плоча, той казва на Хашим да плати цената, искана от продавача: осемстотин долара.
Цената е направо отлична за тези допълнителни редове, които не само удължават вече установения текст на поемата, но и разкриват някои неясни моменти в различни нейни части. Стиховете са от Пета плоча на епоса и показват героите в нова светлина. Гилгамеш и неговият другар Енкиду показват съжаление за убийството на Хумбаба, пазителя на кедровия лес, който тук е представен по-скоро като цар, отколкото като чудовище. Съвсем като в добра режисьорска версия на филм, тази допълнителна сцена изяснява несигурни моменти в мотивацията на персонажите и добавя детайли към атмосферата на разказа. Филологическата стойност на откъса също е много висока.
Хажа Джалал, уредничка на сбирката с клинописни плочи в кюрдския музей в Сюлеймания, разказва:

„Табличката датира от нововавилонския период, около 2000-1500 г. пр. Хр. Това е част от Пета плоча на епоса. Музеят се сдоби с нея през 2011-а, а проф. Фарук ал-Рауи я транслитерира и преведе. Оригиналът е на висока, поетична реч и добавя няколко интересни детайла към познатата ни версия, например многозначителна среща на Гилгамеш и неговия спътник с маймуна. За нас е чест,
че притежаваме този откъс.“